История

От 15 век насам, Карнобат винаги е бил административен център.





Стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. Няма как да не посочим и другите имена с които градът е срещан – Кариноваса, Каринабад, Карново и други. Смята се ,че най-ранните сведения за Карнобат са под името „Град Каръновасъ“, където се намира в регистър на доганджиите-соколари от 1477 г.  Отново попадаме на „Град Карин-абад“, дори и днешното име на града в т.н. „Карнобатско вакфие“ от 1487 г. Градът естествено се среща под много различни имена описани от пътешественици по време на османското владичество.

 

карнобат

 

Историята на града продължава и в краткия регистър на Османската империя от 1530 г. Карнобат там е посочен като „Град Карин овасъ„.

Карнобат по време на възраждането.

Градът по това време става обединителен център на културно-просветното развитие на района. Карнобат има и голям принос към църковните борби по време на Възраждането. В средата на 60-те години на 20 век, будните карнобатски граждани изгонват анхиалския владика с което окончателно се премахва гръцкото влияние. По време на Руско-Турската война 1877-1878 г. районът става жертва на безчинстващи башибозуци и черкези. Карнобат е освободен на 24 януари 1878 г. През Възраждането градът е значим търговско – занаятчийски център, прочут с пазара и големия карнобатски панаир.




Региона на Карнобат е разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход и притежава древна и богата история и култура. Намерени са следи от живот още от Неолитната ера. Селища, могили и други находки разкриват следи от енеолитната, бронзовата и желязната ера, като стигаме чак до средновековието. След основаването на българската държава през 681 г. земите на днешния Карнобат са арена на сблъсъци между България и тогавашната Византия.

Останки от Първото българско царство – Карнобат.

Най-значимият обект се намира на 7.5 км, западно от Карнобат и е крепостта Маркели. Сред кухненските остатъци от крепостната кула, датираща от 6-11 век са открити костни останки от изчезналите в пределите на страната див колхидски (ямболски) фазан и голяма дропла.

 

Показателен факт за възрожденските процеси в региона е свещенодействието на поп Стойко Владиславов – бъдещият епископ Софроний Врачански, в Карнобатска енория през 1791 – 1792 г. Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище „Св.Св. Кирил и Методий“ е едно от първите в днешна Югоизточна България.

Нека не забравяме и някой от големите имена родени тук.

карнобат




Никифор Н. Попов – автор на първият български учебник по стокознание в България.
Димитър Полянов, Иван Карановски, Минко Неволин, Ненчо Савов, Мария Шопова, Георги Равнинов – писатели и много други.

Karnobat.info © 2017 Frontier Theme